Резултати от обучението
Целта на обучението от този раздел е да запознае с целите за устойчиво развитие (ЦУР), как са свързани с приобщаването и техните социални, икономически и екологични измерения. Разбирането на тези компоненти ще позволи на обучаващите се да свържат работата си със социалното приобщаване и да използват предложената методология за оценка на собствените си проекти и/или организации.
В края на този раздел всеки обучаващ се ще може да:
а) определя целите на устойчивото развитие
б) разбира връзката между ЦУР и социалните, икономическите и екологичните измерения на приобщаването
в) свързва целите на проектите си с ЦУР и използва показатели за наблюдение и оценка на въздействието им по отношение на избраните ЦУР
Въведение
Разбирането на социалното приобщаване в контекста на Програмата до 2030 г. не е просто академично занимание, а критична необходимост за насърчаване на устойчиво и справедливо бъдеще. Програмата до 2030 г. с нейните Цели за устойчиво развитие (ЦУР) служи като глобална пътна карта за справяне с неотложни проблеми, а социалното приобщаване е в основата ѝ. Навлизането в динамиката на социалното приобщаване дава възможност на хората, общностите и политиците да разберат многостранния характер на приобщаването, който надхвърля икономическите параметри. Изследвайки тази пресечна точка, ние придобиваме представа за сложните взаимоотношения между бедността, неравенството и изключването, осъзнавайки, че напредъкът трябва да бъде всеобхватен и да не оставя никого назад. В стремежа си към изпълнение на Програмата до 2030 г. разбирането за социалното приобщаване се превръща в катализатор за трансформационна промяна, стимулирайки действия, които насърчават разнообразието, овластяват маргинализираните групи от населението и създават общества, които дават приоритет на благосъстоянието и възможностите на всички хора. Възприемането на социалното приобщаване в рамките на Програмата до 2030 г. е не просто интересно; то е наложително за оформянето на един по-приобщаващ и устойчив свят за идните поколения.
В този раздел е представен преглед на целите за устойчиво развитие и тяхното значение, методите за оценка и някои примери за инструменти за оценка на устойчивостта на кварталите. Тази информация, методи и примери са предназначени за използване от възрастни, работещи в квартали в неравностойно социално-икономическо положение. Тема 2 от този модул, разглежда връзката между социалното включване и целите за устойчиво развитие, както и други измерения на темата.
Преглед на целите за устойчиво развитие на ООН
Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие беше приета на срещата на върха на ООН в Ню Йорк от 25 до 27 септември 2015 г. Програмата е широка и универсална политическа програма, включваща 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) със 169 свързани с тях задачи, които са интегрирани и неделими. Терминът "интегрирани" се отнася до факта, че в 17-те цели за устойчиво развитие се признава, че действията в една област ще повлияят на резултатите в други и че развитието трябва да балансира социалната, икономическата и екологичната устойчивост.
Въз основа на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) Програмата до 2030 г. се стреми да насочи държавите членки към промяна на техния подход за постигане на приобщаващо, ориентирано към хората и устойчиво развитие, без да се изоставя никой.
За целите за устойчиво развитие:
1. Изкореняване на бедността
Тази цел включва насочване към най-уязвимите, увеличаване на основните ресурси и услуги и подкрепа за общностите, засегнати от конфликти и бедствия, свързани с климата.
Цели, наред с другото:
а) намаляване на поне наполовина делът на мъжете, жените и децата от всички възрасти, живеещи в бедност във всичките ѝ измерения според националните определения, б) изграждане на устойчивост на бедните и на хората в уязвимо положение и да се намали излагането им на екстремни явления, свързани с климата, и на други икономически, социални и екологични сътресения и бедствия, както и тяхната уязвимост.
- Предотвратяване на глада
Целта е да се сложи край на всички форми на глад и недохранване до 2030 г., като гарантира, че всички хора - особено децата - имат достатъчно и питателна храна през цялата година. Това включва насърчаване на устойчивото земеделие, подкрепа за дребните земеделски производители и равен достъп до земя, технологии и пазари. Това изисква и международно сътрудничество, за да се осигурят инвестиции в инфраструктура и технологии за подобряване на селскостопанската производителност.
- Добро здраве и благополучие
Постигнат е напредък в справянето с основните причини за смъртност и болести, което доведе до увеличаване на продължителността на живота, намаляване на детската и майчината смъртност, успешни усилия в борбата с ХИВ и намаляване на смъртността от малария с 50 %. Въпреки това продължават да съществуват предизвикателства, сред които икономическото и социалното неравенство, урбанизацията, заплахите за околната среда, инфекциозните заболявания като ХИВ и появата на незаразни болести. Всеобщото здравно покритие е от решаващо значение за постигането на Цел 3 за устойчиво развитие, която е насочена към премахване на бедността и намаляване на неравенствата. Някои глобални здравни проблеми, които не са изрично обхванати от целите за устойчиво развитие, като антимикробната резистентност, също изискват внимание.
- Качествено образование
Целта за постигане на приобщаващо и качествено образование за всички подчертава идеята, че образованието е мощен инструмент за устойчиво развитие. Тази цел се стреми да гарантира, че до 2030 г. всички момчета и момичета ще завършат успешно безплатно начално и средно образование. Освен това има за цел да предложи равен достъп до достъпно професионално обучение, да изкорени различията, свързани с пола и икономическия статус, и да постигне всеобщ достъп до висококачествено висше образование.
- Равнопоставеност на половете
Жизнено важно е да се предоставят на жените равни права по отношение на земята и собствеността, сексуалното и репродуктивното здраве, както и на технологиите и интернет. Днес има повече жени на публични длъжности от всякога, но насърчаването на повече жени лидери ще помогне за постигането на по-голямо равенство между половете.
- Чиста вода и санитарно-хигиенни условия
Ефективността на използването на водата се е повишила с 9%, но водният стрес и недостигът на вода продължават да са проблем в много части на света. През 2020 г. 2,4 милиарда души живеят в страни с недостиг на вода. Предизвикателствата се усложняват от конфликтите и изменението на климата.
- Достъпна и чиста енергия
Светът продължава да напредва в постигането на целите за устойчива енергия, но не достатъчно бързо. При сегашните темпове до 2030 г. около 660 милиона души все още нямат достъп до електричество, а близо 2 милиарда души все още ще разчитат на замърсяващи горива и технологии за готвене. За да осигурим достъп до енергия за всички до 2030 г., е необходимо ускоряване на електрификацията, увеличение на инвестициите във възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност и разработване на благоприятни политики и регулаторни рамки.
- Достоен труд и икономически растеж
Множество кризи поставят световната икономика под сериозна заплаха. Прогнозите са, че през 2023 г. растежът на световния реален БВП на глава от населението ще се забави. Трудните икономически условия тласкат все повече работници към неформална заетост. Тъй като икономиките започват да се възстановяват, световното равнище на безработица отбелязва значителен спад. Въпреки това равнището на младежката безработица продължава да бъде много по-високо от това на възрастните, което показва продължаващите предизвикателства при осигуряването на възможности за заетост на младите хора.
- Промишленост, иновации и инфраструктура
Възстановяването на преработвателната промишленост след пандемията от коронавирус (COVID-19) остава непълно и неравномерно. Растежът на световното производство се забави до 3,3% през 2022 г. от 7,4% през 2021 г. Напредъкът в най-слабо развитите държави (НСРД) далеч не е достатъчен за постигане на целта за удвояване на дела на производството в брутния вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. Въпреки това, средно-високотехнологичните и високотехнологичните отрасли демонстрират стабилни темпове на растеж.
- Намаляване на неравенствата
Доходите на най-бедните 40 % от населението в повечето страни растат по-бързо от средното за страната. Неокончателни данни сочат, че COVID-19 може да е засегнал тази положителна тенденция на намаляване на неравенството в отделните държави. Пандемията е предизвикала и най-голямото нарастване на неравенството между държавите от три десетилетия насам.
- Устойчиви градове и общности
За да се постигне тази цел, усилията трябва да се съсредоточат върху прилагането на приобщаващи, устойчиви и политики и практики за градско развитие, които дават приоритет на достъпа до основни услуги, достъпни жилища, ефективен транспорт и зелени площи.
- Отговорно потребление и производство
Материалният отпечатък на глава от населението в страните с високи доходи е 10 пъти по-голям от този в страните с ниски доходи. Освен това светът сериозно изостава в усилията си да намали наполовина хранителните отпадъци и загуби на глава от населението до 2030 г. Глобалните кризи предизвикаха възобновяване на субсидиите за изкопаеми горива, които от 2020 г. до 2021 г. почти се удвоиха.
13. Борба с климатичните промени
Междуправителствената експертна група по изменение на климата подчертава, че е необходимо дълбоко, бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори, като продължи през цялото десетилетие. За да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C над пред индустриалните нива, емисиите трябва да са намалели и да бъдат намалени почти наполовина до 2030 г.
14. Живот под водата
Налице е известен напредък в области като разширяването на защитените морски зони и борбата с незаконния риболов, но усилията за постигане на цел 14, която се отнася до опазването на океаните и морския живот, не напредват достатъчно бързо и всеобхватно. За да се справим с това, има спешна нужда от бързи и координирани глобални действия, които включват: увеличаване на финансирането на науката за океаните, активизиране на усилията за опазване на околната среда, решения, основани на природата, справяне с взаимосвързаните въздействия на човешките дейности и предприемане на спешни мерки за борба с изменението на климата, за да се защитят световните океани и морските екосистеми.
15. Живот на земята
Въпреки че е постигнат известен напредък в устойчивото управление на горите, защитените територии и въвеждането на национални стойности на биологичното разнообразие и отчитане на природния капитал, повечето подобрения са незначителни. Наскоро приетата в Кунмин и Монреал Глобална рамка за биологичното разнообразие дава нов тласък на цел 15, като очертава четири ориентирани към резултатите цели, които трябва да бъдат постигнати до 2050 г., и 23 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.
16. Мир, справедливост и силни институции
В края на 2022 г. 108,4 милиона души са били принудително разселени в света - с 19 милиона повече в сравнение с края на 2021 г. и два пъти и половина повече от преди десетилетие. Структурните несправедливости, неравенствата и нововъзникващите предизвикателства в областта на правата на човека поставят мирните и приобщаващи общества все по-далеч от целта. За да се постигне цел 16 до 2030 г., са необходими действия за възстановяване на доверието и за укрепване на капацитета на институциите за осигуряване на справедливост за всички и за улесняване на мирния преход към устойчиво развитие.
17. Партньорства за целите
Развиващите се страни се борят с безпрецедентно нарастване на равнището на външния дълг след пандемията от COVID-19, което се усложнява от предизвикателства като рекордна инфлация, нарастващи лихвени проценти, конкуриращи се приоритети и ограничен фискален капацитет, което подчертава спешната необходимост от облекчаване на дълга и финансова помощ. Въпреки че потоците на официалната помощ за развитие продължават да достигат рекордни стойности, увеличението през 2022 г. се дължи главно на разходите за бежанците в държавите донори и помощта за Украйна.
Обвързване на ЦУР със социалните, икономическите и екологичните измерения на приобщаването
Както се вижда от тема 1, целите за устойчиво развитие са взаимосвързани и свързани с едно или повече измерения на приобщаването. За да се разбере връзката на ЦУР със социалните измерения на приобщаването, първо трябва да се даде определение за социално приобщаване.
Социалното приобщаване е процесът на подобряване на условията за участие на отделни лица и групи в обществото. Хората участват в обществото чрез пазари (например трудови или кредитни), услуги (достъп до здравеопазване, образование) и пространства (например политически, физически).
Целите за устойчиво развитие като "Изкореняване на бедността", "Предотвратяване на глада" и "Намаляване на неравенствата" са свързани както със социалните, така и с икономическите измерения на приобщаването.
Неравенството и бедността са резултати или последици, докато социалното изключване обхваща както резултатите, така и протичащия процес. Социалното изключване често се простира отвъд сферата на бедността, а в някои случаи няма никаква връзка с нея. Освен това, докато понятия като бедност и неравенство често са свързани с материални или нематериални обстоятелства, социалното включване се отнася предимно до нематериални аспекти от живота на индивида. Ако разгледаме например хипотетичен хомосексуален мъж, живеещ в богат квартал. Той може да не изпитва бедност и дори да не е засегнат от икономическо неравенство, но безспорно е маргинализиран, а в някои държави може дори да е изложен на животозастрашаващи рискове. Идентичността на човека може да служи като основен показател за неговото изключване.
Следващата графика показва как приобщаващото развитие и устойчивото развитие са свързани и представя нагледно как икономическите, социалните и екологичните измерения на приобщаването са включени в целите за устойчиво развитие.
Източник: Цели за устойчиво развитие и приобщаващо развитие, документ със свободен достъп, публикуван на 18 април 2016 г.
Мониторинг и оценка на напредъка към целите на социалното включване (показатели и цели за измерване на напредъка)
Предлага се следният начин за наблюдение и оценка на напредъка по отношение на целите за социално приобщаване:
1. Определяне на ясни цели:
Ясно дефиниране конкретните цели за социално включване, които проектите целят да постигнат. Например увеличаване на достъпа до образование или подобряване на икономическите възможности на маргинализираните лица.
2. Определяне на ключови показатели:
Изберете подходящи показатели, които пряко измерват напредъка към социално приобщаване. Това могат да включват:
Достъп до образование:
- Индикатор: процент на записване на маргинализирани групи в образователни програми.
- Цел: увеличаване на броя на записалите се с X% в рамките на продължителността на проекта.
Икономическо приобщаване:
- Индикатор: равнище на заетост или равнище на доходите на целевите лица или групи.
- Цел: постигане на определен процент заетост или увеличение на доходите на участниците.
Достъп до услуги:
- Индикатор: подобрен достъп до здравни или социални услуги за маргинализираните общности.
- Цел: намаляване на времето/разстоянието за достъп до основни услуги с Х%.
3. Събиране на изходни данни:
Събиране на данни за избраните показатели преди началото на проекта. Това служи като изходна база, спрямо която се измерва напредъка.
4. Редовно проследяване на напредъка:
- Непрекъснато проследяване на избраните показатели по време на изпълнението на проекта.
- Редовно събиране на данни, за проследяване на развитието.
5. Периодична оценка:
- Извършване на периодични оценки за оценка на напредъка по отношение на целите.
- Определяне на всички отклонения от очакваните резултати и причините за тях.
6. Обратна връзка от заинтересованите страни:
- Търсене на обратна връзка от целевите групи и други заинтересовани страни (напр. членове на общността, бенефициенти), за разбиране на техните възприятия и опит по отношение на социалното включване.
7. Регулиране и адаптиране:
- Въз основа на резултатите от оценката въведете необходимите корекции в дейностите и стратегиите на проекта. Гъвкавостта е от ключово значение за справяне с възникващите предизвикателства.
8. Оценка на въздействието:
- При приключване на проекта направете цялостна оценка на въздействието, за да оцените цялостната ефективност на проекта за постигане на целите на социалното включване.
9. Отчитане и документиране:
- Поддържане на ясни записи на всички данни, оценки и преценки.
- Редовно докладване за напредъка пред финансиращите проекта, заинтересованите страни и широката общност.
10. Споделяне на знания:
- Споделяне на информация и научени уроци с други НПО и организации, работещи по подобни инициативи за социално приобщаване, с цел колективно развитие на най-добрите практики.
11. Непрекъснато обучение и усъвършенстване:
- Използване на резултатите и оценките на проекта за информиране на бъдещи проекти и инициативи. Непрекъснато изучаване и подобряване на стратегиите за засилване на социалното приобщаване.
Като следват тази рамка, НПО и организациите за обучение на възрастни могат ефективно да наблюдават и оценяват напредъка си по отношение на целите за социално приобщаване, като гарантират, че проектите им оказват значимо въздействие върху маргинализираните лица и общности.
Инструменти за оценка на устойчивостта на квартала
Инструментите за оценка на устойчивостта на кварталите са незадължителни системи за оценка, използвани за удостоверяване на устойчивостта на кварталите, в които се извършва ново строителство или градско обновяване. Тези инструменти се състоят от категории и показатели, предназначени за оценка на специфични характеристики. Тяхната цел е да оценят количествено планираните интервенции, като поставят крайна оценка, която отразява цялостното представяне на устойчивостта на квартала.
Начинът, по който се прилагат, илюстрира други въпроси като приобщаване и здравословен начин на живот в различните квартали. С други думи, като се използват тези инструменти за оценка на екологичната устойчивост на даден квартал, резултатите подчертават социалното измерение на устойчивостта.
Примери на Инструменти за оценка на устойчивостта на квартала
Инструментите като метода за оценка на околната среда на Института за строителни изследвания, който е първият инструмент за устойчива оценка. Публикуваното име е BREEAM Communities и съдържа следните категории: управление; социално и икономическо благосъстояние; ресурси и енергия; земеползване и екология; транспорт и движение; иновации. Друг е DGNB Districts, който оценява пет тематични области: качество на околната среда, икономическо качество, социално-културно и функционално качество, техническо качество и качество на процесите. Според този протокол здравето и щастието на хората са в центъра на процеса на вземане на решения относно проектирането и строителството.
